Денков: Има съгласие да се подготви енергийна стратегия
Премиерът Николай Денков се срещна с представители на работодателските организации.
„ Основната рецензия е, че връзката на държавното управление би могла да бъде по-добре. Споделям го ”, съобщи след срещата Денков. Той обаче добави, че кабинетът е бил под напрежение с късите периоди и връзката е останала на назад във времето.
„ С днешната среща обменихме много хрумвания. Има цялостно единодушие, че би трябвало да се приготви енергийна тактика на страната през идващите няколко месеца. Колегите предложиха, че тази тактика може да се добави и с една индустриална тактика, тъй като точно огромните индустриални предприятия са най-големите консуматори на сила ”, сподели Денков.
Според Денков за служащите, които се усещат застрашени, може да има още по-добри благоприятни условия.
„ Говорихме по какъв начин да бъдат поканени най-хубавите национални и международни вложители в тези три района ”, сподели Денков.
„ Разговорите протекоха в градивен дух. Заключенията на вчерашното съглашение в огромната си част са допустими. Трябва да се положат старания за обществения разговор, повече бистрота и предвидимост при формулиране на проектите. Да не се затваряме единствено в енергийния бранш, а да гледаме цялата стопанска система и в по-далечна вероятност ”, сподели Цветан Симеонов, БТПП.
По отношение на прозрачността, съгласно него, до момента не е измислено нищо по-добро от публичните поръчки. Симеонов акцентира, че към момента вървят постепенно измененията в законодателството, които да опростят процедурите по наемане на задгранична работна ръка.
Той разяснява, че е редно занапред да се плануват тласъци за работодатели, които още от в този момент наемат служащи от енергийния бранш.
„ Преквалификацията в специалности с бъдеще също е значима. В договарянията участваха от Соларната академия. Според тях са им нужни към 2000 експерти ”, сподели Симеонов.
Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България, съобщи, че има три значими резултата от срещата.
„ Стигнахме до единодушие, че общественият разговор би трябвало да се укрепи и развие. Индустриалните връзки в Европа имат добър модел, който е добре и България да следва, тъй като сепаративни договаряния с една от страните в тристранния разговор, изключително локализиране на браншово ниво по въпроси, които засягат цялото общество, не постоянно води до най-хубавия резултат, който да е публичният интерес. Ето за какво стигнахме до единодушие, че би трябвало тристранния разговор да се укрепи и развие. Вторият значим резултат за нас от срещата е, че се рестартира процесът за набиране на капиталови планове. Ние ще разпратим до всички наши членове, получихме обявата, до 6 ноември, следва нов интервал, в който предприятията от страната, а тъй като не и от чужбина, могат да заявят капиталов интерес. Това е доста значимо, тъй като, с цел да може да се моделира вярно публичната поръчка или публичните поръчки, които ще последват, би трябвало да има сериозен набор от капиталови планове. Така че обявата за търг или за социална поръчка, да не е с такива условия, че да има предупреден победител. Затова молим към интензивност към предприятията в страната, да заявят капиталови планове по механизма, по реда, по който в обявата е посочено. Ние ще създадем всичко допустимо да доведем до знанието на всички евентуални вложители. И третия резултат от срещата е, че се съгласихме, че България има средносрочно и дълготрайно голям дефицит на човешки запаси и по тази причина е добре човешките запаси, които са капитал на тези райони, да бъдат интегрирани в съществуващи и в нови предприятия, които ще бъдат построени, за което е вярно да се основат насърчителни ограничения за вложителите, за предприятията, а не да се заплащат пари в торба за това да не се работи ”, сподели Велев.
По отношение на блокадите на миньорите и енергетиците, Денков сподели, че ще изчака да види по какъв начин ще завърши днешният ден.
„ Част от тях изчакват решението на Народно събрание. Така че дано да забележим по какъв начин ще завърши. От моя позиция сме създали безусловно всичко, което може да се направи в сегашния миг. Преговорите по тези документи стартират с внасянето им на 30 септември, по какъв начин да подобрим тези документи, а не да се слагат ултиматуми от блокадите, тъй като това не оказва помощ. Надявам се, че разсъдъкът ще надделее. И законът го изисква и да стартираме същински диалози всъщност ”, сподели Денков.
„ Преговорите с Европейска комисия вървят по общоприети процедури ”, добави министър председателят.
„ Споразумението към този момент е реалност, всички би трябвало да го извършват. По-големият диалог е този за бъдещето. За бъдещето на хората, които работят в тези райони, за бъдещето на енергийната ни система, за бъдещето на промишлеността ни, на стопанската система и на цялото ни общество. Този диалог не може да бъде заключен в съглашение от 7 точки. Това е развой, който би трябвало да се развива ”, сподели Добри Митрев, ръководител на БСК.
„ България е страната, която най-драстично редуцира въглеродните си излъчвания от 1990 година насам. И това не беше по никакъв начин безболезнено. Това се случи на фона на закриването на хиляди български предприятия, на загубата на милиони работни места. И тук е значимо дружно всички да устояваме национално-отговорни позиции и пред Европейска комисия, не просто с цел да съблюдаваме европейското законодателство, само че и да защитим нашия народен интерес. Тоест, има място за диалози с Европейска комисия, има място за диалози с сътрудниците, които показват ненапълно основателни опасения за тяхното бъдеще ”, сподели Митрев.
„ Основната рецензия е, че връзката на държавното управление би могла да бъде по-добре. Споделям го ”, съобщи след срещата Денков. Той обаче добави, че кабинетът е бил под напрежение с късите периоди и връзката е останала на назад във времето.
„ С днешната среща обменихме много хрумвания. Има цялостно единодушие, че би трябвало да се приготви енергийна тактика на страната през идващите няколко месеца. Колегите предложиха, че тази тактика може да се добави и с една индустриална тактика, тъй като точно огромните индустриални предприятия са най-големите консуматори на сила ”, сподели Денков.
Според Денков за служащите, които се усещат застрашени, може да има още по-добри благоприятни условия.
„ Говорихме по какъв начин да бъдат поканени най-хубавите национални и международни вложители в тези три района ”, сподели Денков.
„ Разговорите протекоха в градивен дух. Заключенията на вчерашното съглашение в огромната си част са допустими. Трябва да се положат старания за обществения разговор, повече бистрота и предвидимост при формулиране на проектите. Да не се затваряме единствено в енергийния бранш, а да гледаме цялата стопанска система и в по-далечна вероятност ”, сподели Цветан Симеонов, БТПП.
По отношение на прозрачността, съгласно него, до момента не е измислено нищо по-добро от публичните поръчки. Симеонов акцентира, че към момента вървят постепенно измененията в законодателството, които да опростят процедурите по наемане на задгранична работна ръка.
Той разяснява, че е редно занапред да се плануват тласъци за работодатели, които още от в този момент наемат служащи от енергийния бранш.
„ Преквалификацията в специалности с бъдеще също е значима. В договарянията участваха от Соларната академия. Според тях са им нужни към 2000 експерти ”, сподели Симеонов.
Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България, съобщи, че има три значими резултата от срещата.
„ Стигнахме до единодушие, че общественият разговор би трябвало да се укрепи и развие. Индустриалните връзки в Европа имат добър модел, който е добре и България да следва, тъй като сепаративни договаряния с една от страните в тристранния разговор, изключително локализиране на браншово ниво по въпроси, които засягат цялото общество, не постоянно води до най-хубавия резултат, който да е публичният интерес. Ето за какво стигнахме до единодушие, че би трябвало тристранния разговор да се укрепи и развие. Вторият значим резултат за нас от срещата е, че се рестартира процесът за набиране на капиталови планове. Ние ще разпратим до всички наши членове, получихме обявата, до 6 ноември, следва нов интервал, в който предприятията от страната, а тъй като не и от чужбина, могат да заявят капиталов интерес. Това е доста значимо, тъй като, с цел да може да се моделира вярно публичната поръчка или публичните поръчки, които ще последват, би трябвало да има сериозен набор от капиталови планове. Така че обявата за търг или за социална поръчка, да не е с такива условия, че да има предупреден победител. Затова молим към интензивност към предприятията в страната, да заявят капиталови планове по механизма, по реда, по който в обявата е посочено. Ние ще създадем всичко допустимо да доведем до знанието на всички евентуални вложители. И третия резултат от срещата е, че се съгласихме, че България има средносрочно и дълготрайно голям дефицит на човешки запаси и по тази причина е добре човешките запаси, които са капитал на тези райони, да бъдат интегрирани в съществуващи и в нови предприятия, които ще бъдат построени, за което е вярно да се основат насърчителни ограничения за вложителите, за предприятията, а не да се заплащат пари в торба за това да не се работи ”, сподели Велев.
По отношение на блокадите на миньорите и енергетиците, Денков сподели, че ще изчака да види по какъв начин ще завърши днешният ден.
„ Част от тях изчакват решението на Народно събрание. Така че дано да забележим по какъв начин ще завърши. От моя позиция сме създали безусловно всичко, което може да се направи в сегашния миг. Преговорите по тези документи стартират с внасянето им на 30 септември, по какъв начин да подобрим тези документи, а не да се слагат ултиматуми от блокадите, тъй като това не оказва помощ. Надявам се, че разсъдъкът ще надделее. И законът го изисква и да стартираме същински диалози всъщност ”, сподели Денков.
„ Преговорите с Европейска комисия вървят по общоприети процедури ”, добави министър председателят.
„ Споразумението към този момент е реалност, всички би трябвало да го извършват. По-големият диалог е този за бъдещето. За бъдещето на хората, които работят в тези райони, за бъдещето на енергийната ни система, за бъдещето на промишлеността ни, на стопанската система и на цялото ни общество. Този диалог не може да бъде заключен в съглашение от 7 точки. Това е развой, който би трябвало да се развива ”, сподели Добри Митрев, ръководител на БСК.
„ България е страната, която най-драстично редуцира въглеродните си излъчвания от 1990 година насам. И това не беше по никакъв начин безболезнено. Това се случи на фона на закриването на хиляди български предприятия, на загубата на милиони работни места. И тук е значимо дружно всички да устояваме национално-отговорни позиции и пред Европейска комисия, не просто с цел да съблюдаваме европейското законодателство, само че и да защитим нашия народен интерес. Тоест, има място за диалози с Европейска комисия, има място за диалози с сътрудниците, които показват ненапълно основателни опасения за тяхното бъдеще ”, сподели Митрев.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ